Александър Йорданов: Македонското държавно ръководство следва антидемократични практики
На 16-17 май в Скопие се организира 21-то съвещание на Съвместната парламентарна комисия Европейски Съюз – Северна Македония. Нейни членове са представители на парламентарните групи в Екологичен потенциал и членове на Събранието на Северна Македония. Комисията има двама съпредседатели социалдемократи: Андреас Шидер от Австрия и Соня Мираковска от страната хазаин. Членовете на Комисията обсъждаме настоящи проблеми на двустранните връзки, изслушваме представители на държавното управление, както и на политическите сили. В края на съвещанието нормално се одобряват с гласоподаване рекомендации, които се дават на Европарламента, Събранието на Северна Македония, Съвета и Европейската комисия. В Скопие в съвещанието взе присъединяване и Н. Пр. Дейвид Гер – дипломат на Европейски Съюз в Северна Македония, както и Н.Пр. госпожа Ами Ларсон, дипломат на Кралство Швеция.
Новото този път бе включването в програмата по мое гледище и организация на чуване на три цивилен сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха опция да изслушат позициите на македонските българи, показани от три техни организации: Културен център " Иван Михайлов ", НИЦ " Св. Кл. Охридски " и " Балкански кулоар ". Техните ръководители Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция по отношение на дискриминационната политика по отношение на българската общественост.
Това написа в профила си във фейсбук евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво написа още той:
На 16-17 май в Скопие се организира 21-то съвещание на Съвместната парламентарна комисия Европейски Съюз – Северна Македония. Нейни членове са представители на парламентарните групи в Екологичен потенциал и членове на Събранието на Северна Македония. Комисията има двама съпредседатели социалдемократи: Андреас Шидер от Австрия и Соня Мираковска от страната хазаин. Членовете на Комисията обсъждаме настоящи проблеми на двустранните връзки, изслушваме представители на държавното управление, както и на политическите сили. В края на съвещанието нормално се одобряват с гласоподаване рекомендации, които се дават на Европарламента, Събранието на Северна Македония, Съвета и Европейската комисия. В Скопие в съвещанието взе присъединяване и Н. Пр. Дейвид Гер – дипломат на Европейски Съюз в Северна Македония, както и Н.Пр. госпожа Ами Ларсон, дипломат на Кралство Швеция.
Новото този път бе включването в програмата по мое гледище и организация на чуване на три цивилен сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха опция да изслушат позициите на македонските българи, показани от три техни организации: Културен център " Иван Михайлов ", НИЦ " Св. Кл. Охридски " и " Балкански кулоар ". Техните ръководители Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция по отношение на дискриминационната политика по отношение на българската общественост. Евродепутатите научиха потресаващи обстоятелства за една дълголетна дикриминационна политика, за диалект и дейности на омразата, които през днешния ден към този момент засягат и децата на българите в Северна Македония. Много безапелационно нашите сънародници показаха и отношението си към признатия неотдавна от македонския парламент дискриминационен закон за наименованията на гражданските организации, който позволява принуда с ретроактивна мощ, т.е. с назад деяние. Това репресивно законодателство в Северна Македония е тъждествено на сходни законодателни актове, които бяха признати и от съветската Държавна дума, и с които режимът на Путин цели да отнеме свободата на сдружаване на жителите на Русия, както и да преследва съперниците на експанзията против Украйна. На основата на изнесените от нашите сънародници обстоятелства и наблюдения може да се направи умозаключение, че македонското държавно управление сега следва напълно антидемократичните кремълски практики и се пробва да ги показа като „ угриженост ” за бъдещето на „ македонския народ ”.
След срещата с българските цивилен организации се организира и среща с още четири цивилен сдружения ангажирани с проблеми в региона на върховенството на правото, медиите и дезинформацията, стопанската система, правата на индивида и екологията. Всички те потвърдиха, че езикът на омразата в Северна Македония е огромен обществен проблем и той визира всички други етнически общности, а освен българската. На питане на сътрудника Ройтен от Нидерландия дали изнесената от българските жграждански сдружения информация за дискриминационни практики по отношение на българите е истина те потвърдиха, че има такива практики и че в действителност по отношение на македонските българи се ползват дискриминационни дейности и ске употребява език на омразата.
Като цяло картината която тези самостоятелни организации нарисуваха пред нас бе извънредно мрачна и отрицателна, и внезапно се разграничаваше от оптимистичните краски с които показва обстановката в Северна Македония докладчикът на Европейския парламент за така наречен прогрес на тази страна Илхан Кючюк. Рано е още за заявления, само че откакто се срещнах на място със обстановката в Северна Македония и два дни слушах македонското политическо говорене е доста допустимо да не поддържа при гласуването в Европарламента този отчет.
Непосредствено преди началото на срещата на Комисията с българските цивилен организации направих изявление, в което изложих българската позиция във връзка с евроинтеграционния развой на Северна Македония. Поставих остро въпроса за дискриминирането против българската общественост. Акцентирах върху събитието, че така наречен двустранни проблеми сред нашите две страни са всъщност проблеми за правата на индивида и за съблюдаване на европейските полезности. Изтъкнах, че уважението към българското културно-историческо минало в географската област Македония е европейски дълг на актуалната македонска страна. Тя се е заела с контракт да извършва този дълг, подписала е и съответни протоколи, в които се планува по какъв начин той да бъде изпълняван и осъществен. Опитът на политици и общественици в Северна Македония да заобикалят контрактуваното сред нашите страни, да не го извършват припомня доста на държанието на Кремъл във връзка с договорно-правните украинско-руски връзки. Северна Македония се пробва да работи като Русия в връзките си, както с България, по този начин и по отношение на нашите сънародници. И това е неприемливо. Нещо повече. Изключително безсрамен е опитът на държавници и политици да упрекват точно България за нашата потвърдено добросъседска политика, вследствие на която Северна Македония е самостоятелна страна и член на НАТО. Кощунство е да съпоставят българската политика с политиката на Путиновия режим по отношение на Украйна. За страдание този цирков македонски номер целящ да показа днешните македонци като „ жертви ” на „ проруска България ”, се приема безрезервно от някои евродепутати, които по този начин и не поставиха минимални старания да се запозднаят с историята - далечна и близка, на българо-македонските връзки.
Много остро приказвах и за последните антибългарски изстъпления в Северна Македония – опитът за ликвидиране на Християн Пиндиков, нападенията против български културни клубове, скандалното правене на „ черни описи ” с българи, които да не се позволяват на македонска територия. Всъщност това са антиевропейски, а не просто антибългарски дейности. Защото българските жители са европейски жители, нещо което към момента не може да се каже за македонските жители, които не престават да живеят в югославското комунистическо време. И да дъвчат доктрината на това време – македонизмът, който е антибългаризъм в непрекъснато деяние. С тази теория те не би трябвало да бъдат одобрявани в Европейския съюз.
За страдание в съвещанието на Комисията в Скопие не взеха присъединяване заради разнообразни аргументи останалите наши представители: Атидже Алиева – Вели, Сергей Станишев и Ангел Джамбазки. Но мисля, че в границите на двудневното съвещание съумях да дам отговор на всички въпроси, които се повдигаха както от македонска страна, по този начин и от страна на някои евродепутати като лявоцентриста Тайс Ройтенбез да се замисля поддържа македонската позиция и хал хабер си няма от историята на българо-македонските връзки. А и не се интересува да разбере истината. Той избира гостоприемството на домакините. Спор няма, че македонците са гостоприемни и изключително са безапелационни „ на маса ”.
Следва продължение> > >
Новото този път бе включването в програмата по мое гледище и организация на чуване на три цивилен сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха опция да изслушат позициите на македонските българи, показани от три техни организации: Културен център " Иван Михайлов ", НИЦ " Св. Кл. Охридски " и " Балкански кулоар ". Техните ръководители Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция по отношение на дискриминационната политика по отношение на българската общественост.
Това написа в профила си във фейсбук евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво написа още той:
На 16-17 май в Скопие се организира 21-то съвещание на Съвместната парламентарна комисия Европейски Съюз – Северна Македония. Нейни членове са представители на парламентарните групи в Екологичен потенциал и членове на Събранието на Северна Македония. Комисията има двама съпредседатели социалдемократи: Андреас Шидер от Австрия и Соня Мираковска от страната хазаин. Членовете на Комисията обсъждаме настоящи проблеми на двустранните връзки, изслушваме представители на държавното управление, както и на политическите сили. В края на съвещанието нормално се одобряват с гласоподаване рекомендации, които се дават на Европарламента, Събранието на Северна Македония, Съвета и Европейската комисия. В Скопие в съвещанието взе присъединяване и Н. Пр. Дейвид Гер – дипломат на Европейски Съюз в Северна Македония, както и Н.Пр. госпожа Ами Ларсон, дипломат на Кралство Швеция.
Новото този път бе включването в програмата по мое гледище и организация на чуване на три цивилен сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха опция да изслушат позициите на македонските българи, показани от три техни организации: Културен център " Иван Михайлов ", НИЦ " Св. Кл. Охридски " и " Балкански кулоар ". Техните ръководители Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция по отношение на дискриминационната политика по отношение на българската общественост. Евродепутатите научиха потресаващи обстоятелства за една дълголетна дикриминационна политика, за диалект и дейности на омразата, които през днешния ден към този момент засягат и децата на българите в Северна Македония. Много безапелационно нашите сънародници показаха и отношението си към признатия неотдавна от македонския парламент дискриминационен закон за наименованията на гражданските организации, който позволява принуда с ретроактивна мощ, т.е. с назад деяние. Това репресивно законодателство в Северна Македония е тъждествено на сходни законодателни актове, които бяха признати и от съветската Държавна дума, и с които режимът на Путин цели да отнеме свободата на сдружаване на жителите на Русия, както и да преследва съперниците на експанзията против Украйна. На основата на изнесените от нашите сънародници обстоятелства и наблюдения може да се направи умозаключение, че македонското държавно управление сега следва напълно антидемократичните кремълски практики и се пробва да ги показа като „ угриженост ” за бъдещето на „ македонския народ ”.
След срещата с българските цивилен организации се организира и среща с още четири цивилен сдружения ангажирани с проблеми в региона на върховенството на правото, медиите и дезинформацията, стопанската система, правата на индивида и екологията. Всички те потвърдиха, че езикът на омразата в Северна Македония е огромен обществен проблем и той визира всички други етнически общности, а освен българската. На питане на сътрудника Ройтен от Нидерландия дали изнесената от българските жграждански сдружения информация за дискриминационни практики по отношение на българите е истина те потвърдиха, че има такива практики и че в действителност по отношение на македонските българи се ползват дискриминационни дейности и ске употребява език на омразата.
Като цяло картината която тези самостоятелни организации нарисуваха пред нас бе извънредно мрачна и отрицателна, и внезапно се разграничаваше от оптимистичните краски с които показва обстановката в Северна Македония докладчикът на Европейския парламент за така наречен прогрес на тази страна Илхан Кючюк. Рано е още за заявления, само че откакто се срещнах на място със обстановката в Северна Македония и два дни слушах македонското политическо говорене е доста допустимо да не поддържа при гласуването в Европарламента този отчет.
Непосредствено преди началото на срещата на Комисията с българските цивилен организации направих изявление, в което изложих българската позиция във връзка с евроинтеграционния развой на Северна Македония. Поставих остро въпроса за дискриминирането против българската общественост. Акцентирах върху събитието, че така наречен двустранни проблеми сред нашите две страни са всъщност проблеми за правата на индивида и за съблюдаване на европейските полезности. Изтъкнах, че уважението към българското културно-историческо минало в географската област Македония е европейски дълг на актуалната македонска страна. Тя се е заела с контракт да извършва този дълг, подписала е и съответни протоколи, в които се планува по какъв начин той да бъде изпълняван и осъществен. Опитът на политици и общественици в Северна Македония да заобикалят контрактуваното сред нашите страни, да не го извършват припомня доста на държанието на Кремъл във връзка с договорно-правните украинско-руски връзки. Северна Македония се пробва да работи като Русия в връзките си, както с България, по този начин и по отношение на нашите сънародници. И това е неприемливо. Нещо повече. Изключително безсрамен е опитът на държавници и политици да упрекват точно България за нашата потвърдено добросъседска политика, вследствие на която Северна Македония е самостоятелна страна и член на НАТО. Кощунство е да съпоставят българската политика с политиката на Путиновия режим по отношение на Украйна. За страдание този цирков македонски номер целящ да показа днешните македонци като „ жертви ” на „ проруска България ”, се приема безрезервно от някои евродепутати, които по този начин и не поставиха минимални старания да се запозднаят с историята - далечна и близка, на българо-македонските връзки.
Много остро приказвах и за последните антибългарски изстъпления в Северна Македония – опитът за ликвидиране на Християн Пиндиков, нападенията против български културни клубове, скандалното правене на „ черни описи ” с българи, които да не се позволяват на македонска територия. Всъщност това са антиевропейски, а не просто антибългарски дейности. Защото българските жители са европейски жители, нещо което към момента не може да се каже за македонските жители, които не престават да живеят в югославското комунистическо време. И да дъвчат доктрината на това време – македонизмът, който е антибългаризъм в непрекъснато деяние. С тази теория те не би трябвало да бъдат одобрявани в Европейския съюз.
За страдание в съвещанието на Комисията в Скопие не взеха присъединяване заради разнообразни аргументи останалите наши представители: Атидже Алиева – Вели, Сергей Станишев и Ангел Джамбазки. Но мисля, че в границите на двудневното съвещание съумях да дам отговор на всички въпроси, които се повдигаха както от македонска страна, по този начин и от страна на някои евродепутати като лявоцентриста Тайс Ройтенбез да се замисля поддържа македонската позиция и хал хабер си няма от историята на българо-македонските връзки. А и не се интересува да разбере истината. Той избира гостоприемството на домакините. Спор няма, че македонците са гостоприемни и изключително са безапелационни „ на маса ”.
Следва продължение> > >
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ